Какво е озон?

Озонът е първата алотропна форма, описана от науката и открита от Christian Friedrich Schönbein по време на експериментите за бавно окисление на фосфора и електролизата на водата през 1840 г. Всъщност, през 1785 г. холандският химик Martinus van Marum провеждайки експерименти, включващи електрически искри над водата, забелязва необичайна миризма, която приписва на електрическите реакции и  не осъзнава, че всъщност е създал озон.

Половин век по-късно, Christian Friedrich Schönbein забеляза същия остър мирис и го разпознава като миризмата, която често следва мълния. През 1839 г. той успял да изолира газообразния химикал и го нарича “озон”, от гръцката дума ozein (ὄζειν), която означава “мирис”. По тази причина на Schönbein обикновено се признава откриването на озона.

Озонът (О3) се състои от три атома кислород (О2) и е безцветен в газовата си форма, с характерен мирис. В атмосферата на нашата планета той се образува на височина 25 km под действие на слънчевата радиация и наличието на кислород. Там се образува така нареченият озонов слой – полезна предпазна бариера за вредните ултравиолетови лъчи. Благодарение на това той защитава всички живи същества на Земята от вредното въздействие на радиационното лъчение на Слънцето. На него се дължи и синият цвят на небето.

Нестабилният озон е много силен окислител и дезинфектант, който може да се използва без да се уврежда човешкото здраве, спазвайки позволените норми. Екологично чист, не оставя никакви остатъци, не вреди на водата и природата и поради тази причина премахването на вредни замърсители и миризми с озон е един от най-добрите методи днес. Има стерилизиращо действие като унищожава бактерии, вируси, алергени, гъби, плесени, мухъл, органични и неорганични съединения, с които влиза в контакт, частици, причиняващи миризми и др. Действието е моментално и не оставя следи.

Озонът разрушава патогените 3125 пъти по-бързо от хлора. Унищожените в следствие на окислението вещества се превръщат в безвреден органичен отпадък. Благодарение на своята газова форма, озонът достига всяка точка и унищожава всички бактерии, вируси и гъбички във въздуха и в климатичните системи и предотвратява заболявания, пренасяни по въздуха. Озонът има още способността да унищожи дори най-мощните вируси от растения за производство на плодове и зеленчуци за по-малко време от най-добрите инсектициди.  След взаимодействието се превръща в кислород. Поради нестабилната си структура не може да се съхранява и трябва да се произвежда на мястото на употребата.